Акростих

Наименование: От гр. akrostichis = краестишие.
Същност: Съставяне на стихотворно произведение, при което всеки стих започва с определена буква. Когато началните букви на всички стихове се прочетат вертикално, акростихът разкрива скрито послание – дума, фраза или символична подредба на знаците.
Възприемател: Акростихът разчита на зрително възприятие, което означава, че възприемателят трябва да умее да чете и тълкува скрити послания. С други думи, акростихът е адресиран към образована публика, общуваща пряко с писмения текст.
Език: Тъй като акростихът цели постигането на ритуални и магически внушения, езикът, който се употребява в него, трябва да бъде прецизно организиран. Затова и писането на акростих е признавано за израз на високо поетическо майсторство.
Исторически измерения: Акростихът се развива на базата на древни магически практики, характерни за Египет и Месопотамия. Става особено популярен по време на Късната античност, Средновековието и барока, когато символичната сила на буквите и знаците е била на особено голяма почит.