Информация и дезинформация

Нека припомним определението на това, що е информация:

Информация (от лат. Informatio = сведения, разяснения, опознаване) наричаме знанията за факти, събития, предмети, идеи или понятия, които в определен контекст имат определен смисъл.

Това определение е много важно, защото често пъти на хората се казва нещо, което уж им дава вярна и точна информация, но всъщност ги лъже и заблуждава. Такива случаи наричаме дезинформация. Такава лъжлива информация ще има, когато:

– дава се непълна информация, т.е. нещо остава скрито и незнанието не е унищожено напълно;

– информацията е пълна, но е вече ненужна – няма незнание, което трябва да се унищожи, защото ние вече знаем по въпроса това, което ни се казва, т.е. говори се, за да не се каже нищо;

– информацията е пълна, но не е в нужната област и няма отношение към проблема, от който се интересуваме;

– контекстът е променен, т.е. думи, които в един контекст са били верни, в друг контекст вече са лъжа;

– част от информацията е променена, т.е. някои важни елементи от съдържанието на това, с което изяснявяме въпроса, са подменени с други и по този начин цялото твърдение става лъжливо.

След като знаем, че освен информация съществува и дезинформация, трябва да се научим да ги различаваме и правилно да разчитаме текстовете, с които ни се дава информация по даден въпрос. За целта трябва да развиваме умения. Какво да правим?

На първо място трябва да проверим дали сведенията, които се дават, са пълни. Има ли нещо, което е останало скрито и дали пропускът е умишлен или неволен. Ако открием, че липсва важна част от информацията, значи става дума за умишлена или неволна дезинформация.

На второ място трябва да се убедим, че сведенията, които се дават, унищожават нечие незнание. Ако това, за което се говори, е известно на всички, значи говорещият се опитва да хвърля прах в очите на своите слушатели, но не и да им даде някаква информация.

На трето място трябва да се убедим, че сведенията, които се дават, имат отношение към проблема, който ни интересува. Ако нямат, дори и сами по себе си тези сведения да се пълни, верни и да унищожават нечие незнание, информация отново няма да има.

Много важно е да се убедим, че контекстът, в който се дават сведенията, не е променен. Това е много често използван метод за дезинформация, особено когато се предават чужди думи. Възстановяването на оригиналния контекст понякога е трудно, но е необходимо условие за правилното възприемане на информацията.

И на последно място трябва да се убедим, че не е променена някоя важна част от информацията. Това понякога също не е очевидно, но се налага да го проверяваме, ако искаме да сме сигурни, че научаваме истината, а не ни лъжат.

Както се вижда, работата с информация не е проста и разбираща се от само себе си дейност. Особено във времето на информационните технологии и интернет, където е струпано огромно количество непроверена информация, за която никой не носи отговорност. Винаги трябва да помним, че министърът на пропагандата в Хитлеристка Германия, Йозеф Гьобелс, често е обичал да казва: „Една лъжа, повторена сто пъти, накрая става истина!“.

Въпроси и задачи:

Отговори устно:

1. Какво е дезинформация?

2. В кои случаи ще се получи дезинформация?

3. Какво трябва да се прави, когато получаваме информация от източник, в който не сме напълно сигурни?

Направи упражненията:

**1. Определи кое от следващите изказвания съдържа дезинформация и посочи причината за нейната поява:

1. Предметът, по който най-често се пишат съчинения, се нарича български език.

…………………………………………………………………………………………………

…………………………………………………………………………………………………

2. В края на шести клас учителят съобщава на учениците:

– В шести клас ще изучаваме средновековна история.

…………………………………………………………………………………………………

…………………………………………………………………………………………………

3. На въпроса защо човек трябва да се храни, се получава отговор:

– Храната е важен елемент от културата на всяко общество и по това, как един човек се храни, можем да преценим неговото възпитание.

…………………………………………………………………………………………………

…………………………………………………………………………………………………

4. В разговор ваш съученик казва шеговито на приятеля си:

– Ще ти дам да разбереш.

На другия ден един от тези, които са чули репликата, казва на класната, че този ваш съученик се е заканил да набие приятеля си.

…………………………………………………………………………………………………

…………………………………………………………………………………………………

5. Класът тръгва на екскурзия. Някой казва, че ще посетите два музея и един парк. В действителност се предвижда посещението само на музеи.

…………………………………………………………………………………………………

…………………………………………………………………………………………………

***2. Прочети следния текст и отговори на въпросите към него.

МИТОВЕ, РАЗВЕНЧАНИ ОТ СЪВРЕМЕННАТА НАУКА

Поне един час след като си се нахранил, не бива да влизаш в морето – иначе може да получиш преплитане на червата и да умреш! Тази страшна перспектива наистина ме държеше далече от водата като дете. Днес митът е наполовина развенчан: медицината не е документирала случай на удавяне вследствие на преяждане. Но той не е единствен – ето още „научни“ твърдения, неиздържали изпита за достоверност:

Изчислителните машини са плод на днешната епоха. Всички знаят, че първият електронен цифров компютър – в днешния смисъл на понятието – е известният Atanasoff-Berry Computer (ABC), изобретен от Джон Атанасов, американски инженер от български произход. Но на малко хора е известно, че първата механична изчислителна машина, известна днес като „механизмът от Антикитера“, е създаден през 150-100 г. пр. н.е., като тази технология очевидно не е била нова дори за онова време. Съвременни възстановки доказват, че този ръждясал механизъм е представлявал изключително точно изчислително устройство, създадено да пресмята позициите на познатите по онова време небесни тела (планети и звезди), да предсказва слънчеви и лунни затъмнения, както и да определя датите според няколко различни календарни системи. Древната машина е намерена от гмуркачи в потънал кораб през 1990 г. близо до бреговете на остров Антикитера, северозападно от остров Крит.

Използваме едва 10 процента от мозъка си. Странно е, че в началото на 21. век все още вярваме в това! Тази погрешна теория обикновено се свързва с Айнщайн, при това съвсем незаслужено, тъй като ученият никога не е казвал нещо в този смисъл. Всъщност съвременните изследвания показват, че непрекъснато използваме много повече от 10% от нашето сиво вещество. Факт е, че в човешкия мозък няма „спящи“ зони и на практика нито една част от него в никой момент не е изцяло пасивна.

В момента на Земята живеят повече хора, отколкото от началото на човешката история досега. Няма точна сметка за броя на хората, които са живели от началото на човечеството до днес. Най-добрите предположения на учените сочат някъде между 45 и 250 милиарда души. Но дори да приемем за вярно най-малкото число – 45 милиарда, то далеч надхвърля днешните 6.6 милиарда, които живеят на Земята.

Алкохолът убива мозъчни клетки. Това е стар мит, очевидно измислен от същите хора, които твърдели, че ако алкохолът попадне в кръвта ти, може да се подпалиш и да изгориш жив. Според съвременната наука това притеснително твърдение просто не е вярно. Алкохолът далеч не убива мозъчните клетки – консумиран в умерени количества (с много сериозен акцент върху думата „умерени“), той дори може да подобри познавателните функции на мозъка и да запази ума ни свеж до преклонна възраст.

Ако вдигнеш сандвича от земята до пет секунди, може да го изядеш. Теорията, че нещо се замърсява пет секунди след като падне на земята, е удобна за майките с малки деца, но от научна гледна точка си е направо смехотворна. Ако по земята или по пода има микроби и бацили и храната падне върху тях, те ще полепнат върху нея незабавно. От друга страна, редно е да се каже, че поглъщането на микроби и мръсотия не е чак толкова страшно – по този начин си изграждаме по-силна имунна система.

Трябва да се пият най-малко два литра вода на ден. Този фалшив мит се ражда през 1945 г., когато станало популярно твърдението, че един възрастен човек трябва да изпива по 1 мл вода за всяка погълната калория. Истината е, че не съществува минимална норма за пиене на вода. Нуждата на организма от вода зависи от много фактори и е индивидуална. Факт е, че прекаляването с вода също може да бъде опасно за здравето.

                                                                   По сп. „Обекти“, бр. 2, август 2009 г.

1. В текста, който прочете, думата „мит“ има следното значение:

а) лъжа;

б) неправилно вярване, предизвикано от дезинформация;

в) древно обяснение за произхода и строежа на света;

г) неопровержима истина.

2. Част от твърденията, развенчани от текста като неверни, твърдят че се основават на научни изследвания. Защо?

а) защото по времето, в което са възникнали, науката не е била достатъчно развита;

б) защото науката не дава достоверна информация за света;

в) защото хората вярват на науката заради нейната обективност;

г) защото учените манипулират хората.

3.  Авторът на текста твърди, че науката е развенчала мита за опасността от влизане в морето един час след храна. Според теб успял ли е авторът да опровергае дезинформацията?

а) да, защото посочва научни данни, че никой не се е удавил вследствие на преяждане;

б) не напълно, защото предупреждава, че „днес митът е наполовина развенчан“;

в) да, защото показва, че твърдението е измислица на загрижени родители, които искат да държат децата си далече от опасността;

г) не, защото твърдението „никой не се е удавил вследствие на преяждане“ не може да обори началното твърдение „може да получиш преплитане на червата и да умреш“ – това са различни неща.

4. Вярването, че изчислителите машини са измислени в наше време, е неправилно, защото:

а) Атанасов и Бери, които са измислили компютъра, съзнателно са наложили тази представа;

б) при създаване на това вярване не е взета предвид съществуваща по това време информация;

в) откритието на Атанасов-Бери е нещо различно от механичните изчислителни устройства на древността;

г) малко хора са наясно с историята на изчислителните машини.

5. Вярването, че използваме само 10 процента от мозъка си, е погрешно, защото:

а) неправилно са цитирани думите на големия учен Алберт Айнщайн;

б) мнението на Айнщайн не е от значение, защото той е специалист в друга област на науката;

в) Айнщайн никога не е казвал нещо в този смисъл;

г) Айнщайн е живял през първата половина на 20. век, докато сега, в началото на 21. век, нещата са различни.

6. Вярването, че използваме само 10 процента от мозъка си, е погрешно, защото:

а) научните изследвания показват, че непрекъснато използваме едновременно различни зони от мозъка си;

б) е твърде остаряло;

в) работата на едни зони от мозъка пречи на другите зони за заспят;

г) едни зони от мозъка са по-пасивни от други.

7. Вярването, че в момента на Земята живеят повече хора, отколкото от началото на човешката история досега, не е категорично развенчано, защото:

а) неправилно е прието най-ниското число от 45 милиарда;

б) днес на Земята живеят повече от 6.6 милиарда;

в) няма точна сметка за броя на хората, които са живели от началото на човечеството до днес;

г) предположенията на учените не са добре обосновани.

8. Вярването, че алкохолът убива мозъчните клетки, е погрешно, защото:

а) алкохолът подобрява познавателните функции на мозъка;

б) научните изследвания са доказали, че алкохолът не убива мозъчните клетки;

в) мозъкът може да запази своята свежест до преклонна възраст;

г) измислено е от хора, които твърдят, че алкохолът, попаднал в кръвта, може да доведе до запалване на организма.

9. Вярването, че микробите залепват за храната след пет секунди, е погрешно, защото:

а) те полепват веднага;

б) невинаги на земята или на пода има микроби;

в) поглъщането на микроби и мръсотия укрепва имунната система;

г) е измислено от мързеливи майки.

10. Твърдението, че поглъщането на микроби и мръсотия е полезно, защото укрепва имунната система, не може да обори вярването, че микробите залепват за храната след пет секунди, защото:

а) не е вярно;

б) информацията е непълна;

в) контекстът е подменен;

г) вярно е, но не се отнася до проблема със залепването.

11. Вярването, че трябва да се пият най-малко два литра вода на ден, е погрешно, защото:

а) е възникнало през 1945 г., когато науката не е била достатъчно развита;

б) не съществува минимална норма за пиене на вода;

в) прекаляването с вода също е опасно;

г) за всяка погълната калория трябва да се изпива не 1, а 2 мл. вода.

12. Дезинформацията, че трябва да се пият най-малко два литра вода на ден, се е получила, защото:

а) отчетен е само един фактор, докато те всъщност са повече, т.е. информацията е непълна;

б) информацията, че за всяка погълната калория трябва да се пие по 1 мл вода е вярна, но не се отнася до проблема за минималното количество вода, необходимо на организма;

в) информацията е всеизвестна и затова – ненужна;

г) думите са извадени от контекста и затова смисълът на твърдението е променен.