Комедия

Наименование: гр. komoidie от komos – весело шествие в чест на Дионисий и oide  – песен.
Светоглед: идеалистичен, вярващ в някакъв идеал за човека и желаещ да утвърди този идеал в живота на обществото, като осмива всички прояви на човешките и обществените недостатъци.
Съдържание: действия на герои, възприемани като по-несъвършени от зрителя. Тези действия показват противоречието между това какъв трябва да е добродетелният човек, и действителния свят, изпълнен с пороци и необосновани претенции.
Форма: театрално представление, състоящо се от различен брой действия;

• – действието протича в делничния свят, карикатурно изобразявайки човешки недостатъци като скъперничество, лъжливост, самохвалство, лицемерие и т.н.;
• – героите на комедията са схематични образи, изразяващи някакво типично поведение или характер;
• – комедийното действие включва прояви на непристойно поведение, бой, клоунада и др. под., стремящи се да въздействат на ниските инстинкти на зрителите, получаващи удоволствие от унижението и осмиването на несъвършения герой.
• Видове: през вековете са се развили различни прояви на комедията, които могат да се сведат до две основни разновидности:
  комедия на характерите (нравите);
  комедия на ситуациите (интригата).
  Език: образен, стремящ се да предаде типичния за героя начин на изразяване, както и да предизвика интерес, изненада, наслада от неочакваните комедийни ходове, смях.
  Зрител: по време на представлението се забавлява, достигайки до свободна морална присъда над човешките и обществените несъвършенства.
  Исторически измерения: възниква в Древна Гърция от ритуалите, посветени на бог Дионисий. Най-известен представител – Аристофан. Развитието Ӝ продължава в Рим с най-известни представители Плавт и Теренций;
• – през Средновековието е проява на народната смехова култура – фарс;
• – по времето на Ренесанса се възобновява интересът към античните образци, развити по посока на хуманистичната традиция, вследствие на което се създава класическата форма на жанра в творчеството на Уилям Шекспир, Тирсо де Молина, Педро Калдерон де ла Барка, Лопе де Вега, Николо Макиавели и др.;
• – през 17-18 в. в Италия се развива своеобразната форма на комедия дел арте, изпълнявана от пътуващи актьорски трупи. Те представят сюжети, свързани с действията на постоянен набор персонажи, криещи се зад маските на Панталоне, Арлекин, Коломбина, Пулчинела, Доктора, Скарамуш и др.;
• – в традицията на барока и класицизма комедията се развива като жанр, стремящ се да утвърди гражданските добродетели чрез осмиване на типичните пороци. Най-значими представители са Карло Гоци и Жан-Батист Молиер;
• – в литературата на Романтизма и реализма комедията е критика на обществените недостатъци. Особено силно развитие преживява в Русия – Грибоедов, Гогол, Островски.
• – в изкуството на двайсети век комедията има много силно развитие не без връзка с появата на киното, в което се налага като един от водещите жанрове – Чарли Чаплин, братя Маркс, комедия ал’италиана и др.