Оксиморон

Наименование: гр. oxymoron – остроумно-глупаво.
Същност: стилистична фигура, съчетаваща две несъчетаеми по смисъл явления или определения към тях. Оксиморонът изгражда противоречиво единство, разновидност на парадокса, който нарушава общоприетите представи. Съществува мнение, че оксиморонът е сроден с антитезата, само че тя противопоставя понятията, показвайки принципната несъвместимост на изобразяваните явления, докато при оксиморона двете противоположности се наслагват, за да образуват парадоксално единство.
Примери: светла печал, близка далечина, „Живият труп“, „Английската испанка“, сребристо злато и т.н. В знаменитата реч на римския оратор Марк Тулий Цицерон срещу предателя Катилина се среща особено впечатляващ оксиморон – „Катилина, Сенатът мълчи, но тази тишина крещи!“
Употреба: макар че се е родил в Древна Гърция, откъдето преминава в Рим, оксиморонът се използва най-често в романтическата поезия – Пушкин, Лермонтов, Гогол, Хайне и др. Стихотворението „Борба“ от Христо Ботев е изградено изцяло върху оксиморонни словосъчетания.