Романтическа поема

Наименование: гр. poiema, от poieo – творя, правя.
Светоглед: романтически, изразява стремеж за освобождаване от ограниченията на обществото и установения ред.
Форма: стихотворен разказ за изключително събитие от живота на частно лице – романтически герой, надарен с необикновени качества: индивидуалист, стремящ се към постигането на абсолютна цел, но разочарован и победен от обстоятелствата;
– действието се съсредоточава около постъпките на един основен герой, който се стреми да осъществи желанието си – най-често да постигне любовта и свободата;
– действието се развива в екзотични страни или в далечното минало на фона на живописни описания;
– трагична развръзка, показваща невъзможността за постигане на идеала.
Език: подчертано емоционален, изобилстващ с ефектни образи и метафори, показващи отношението на повествователя към действията и съдбата на героя.
Читател: индивидуален читател, запленен от романтическите идеи, силно и емоционално реагиращ на изобразения конфликт и трагичната съдба на героя.
Исторически измерения: възниква като противопоставяне на традиционната епопея от класицистичен тип в работите на първите английски романтици;
– Джордж Байрон окончателно оформя жанра чрез така наречените си „източни поеми“, обогатени по-късно от „Дон Жуан“;
– по времето на романтическия период се разпространява из цяла Европа, развивайки се в съответствие с националните особености;
– през 20. век се развива по посока на една по-голяма реалистичност на изображението, запазвайки все пак идеята за възвишеност.