Роман в стихове

Наименование: От латински romance fabulari – разказване на история (фабула) на романски, т.е. на народен, а не на латински език.
Светоглед: Светът се представя като всеобхватен образ, включващ всички обществени прослойки и процеси. В същото време светът е място, в което се сблъскват частни интереси, изобразява се прозата на всекидневието, а не върхови героични подвизи. Действието се разкрива пред очите на читателя и протича в незавършеното настояще, а не се отнася до абсолютното и окончателно приключило минало.
Форма: За разлика от традиционния роман, чиято форма не е свързана със строги правила и разказът може да се построи според индивидуалното виждане на писателя, романът в стихове използва специално разработена ритмична, стихова и строфична организация. Тя придава на повествованието лирическа непосредственост и въздействена сила.
Език: Езикът е много разнообразен. Освен това е изпълнен с многобройни литературни препратки, явни или скрити цитати, позовавания. Това помага за по-дълбокото осмисляне на проблемите, съпоставяйки ги със съществуващите до момента литературни образци.
Читател: Симпатизирайки на главния герой, се вживява в неговата роля и така става част от условния свят на романа. Общуването с текста е индивидуално, а не колективно, както е при епоса, и поради това читателското поведение се характеризира със свободно морално съждение и преценка. Виртуозната стихова организация предразполага към запомняне и възпроизвеждане на големи части от текста, които в подходящи случаи да се използват като доказателствени цитати при защита на собствено мнение по различни въпроси.
Исторически измерения:
– Байрон създава първия образец с поемата си „Дон Жуан“.
– Пушкин с романа си „Евгений Онегин“ (1833) създава класическия образец на романа в стихове.
– В историята на световната литература романът в стихове се разработва от различни автори, стремящи се към постигането на основната художествена задача – да разкрият възвишеното и художествено въздействащото в делничния живот на обикновените хора.