Сатира

Наименование: лат. satira от satura – смес, съчетание на различни теми.
Светоглед: идеалистичен, вярващ в някакъв идеал за човека и обществото и отхвърлящ несъответствието между този идеал и действителността.
Форма: сатиричният подход може да се прояви в най-различни форми – проза, стихове, сценични представления. Основният сатиричен подход е пародията. По начина за изграждане на сатиричното изображение различаваме:
– хумор;
– ирония;
– сарказъм.
Език: ироничен, изпълнен с игрословици и неочаквани обрати (виц) – основната задача е да се предизвика смях.
Читател: индивидуален или колективен, интересува се от проблемите на заобикалящата го реалност, негодува от тях и затова е доволен от осмиването им, защото иска да се постигне усъвършенстване на действителността.
Исторически измерения: възниква в древните ритуални практики като част от магическото слово, след това преминава във фолклора и празничната народна култура;
– за пръв път като отделен литературен жанр се разработва в римската литература, където получава и името си;
– през Средновековието е характерна основно за народните театрални представления;
– по времето на Ренесанса става водещ подход в романите на Сервантес и Рабле, както и в комедиите на Шекспир.
– Просвещението създава нравоучителната сатира, използвайки поучителни жанрове като басня, памфлет, нравоучителни диалози и т.н. Особено въздействащи са просвещенските сатирични романи.
– в литературата на Новото време сатирата се разработва основно в публицистичните жанрове, но не са рядкост и сатиричните разкази и романи като „Дванайсетте стола“ и „Златният телец“ на Илф и Петров.