Балада

Наименование: От италиански, провансалски и старофренски (ballare = танцувам) – танцова песен. Произхожда от обичая баладите да се изпълняват по време на танци, когато цялата общност е събрана на едно място.
Същност: По-кратка или по-дълга песен, разказваща за нещастната съдба на човек, който волно или неволно е нарушил някой космически закон, най-често родовия. Характерни мотиви: смърт от любов, отцеубийство или майцеубийство, съперничество между братя, съпружеска измяна и др.под. Част от баладите показват нещастието на напълно невинен човек, с което затвърждават идеята за непредсказуемостта на света, в който съдбата си играе с живота на хората. Действието на баладите протича във време, в което господстват тъмните хтонични сили – нощем, по време на „мръсните дни“, по време на размирици. Като място на действието обикновено се изобразява бойно поле, полуразрушен замък или манастир, пещера, бурна река и др. под.
Светоглед: Наивен и фаталистичен. Изразява идеята за враждебността на света, в който човекът е принуден да се изправи срещу тъмни и разрушителни сили. Този светоглед се свързва с несигурността, обхванала човека при отделянето му от патриархалния колектив, заради което той се чувства самотен и беззащитен в света.
Форма: Песен или стихотворение, съдържащи разказ за драматичните перипетии на герой, който напълно случайно е въвлечен в неразрешим конфликт, водещ най-често до смъртта му. Съдържа драматични диалози. Разказът е стегнат, без психологическа мотивировка, но показва случката по начин, който трябва да развълнува и да умили слушателя. Най-често се използва фолклорна стилистика, с което се посочва връзката с народно-митологичните представи за света.
Слушател (читател): Съпреживява и се умилява от нещастната съдба на героя, изпитвайки силни и тревожни емоции, които го убеждават, че всеки човек, включително и той самият, може да стане жертва на капризната игра на случая. Баладите най-често се изпълняват в делнична среда, когато има събрани много хора – танци, хора, пазари, панаири, седенки и др.
Език: фолклорен.
Исторически измерения: Баладата се появява в периоди на разпадане на традиционните общества – в късната Античност, в края на Средновековието, по времето на Ренесанса. Съвременната Ӝ проява е оформена по времето на Романтизма по подражание на фолклорните балади.